21 Януари 2008 от Casper

21.01.20082 Коментара

И така, днес е първия 21-ви за 2008 година, а всяко първо нещо е по свой начин уникално и незабравимо. Отново е време за кратичко лирично отклонение. Тази сутрин, покрай работа, университет и разни други неща, съвсем бях изключил. Малко е натоварено и реших, че ще съм отпуска до края на месеца, основно за да имам малко повече време, което ще ми е нужно за университета…

Лалета

Photo by Arwen Abendstern

Creative Commons License

Отклоних се малко от темата. Всъщност, не мисля, че някога съм бил особено добър в писането. Едно време, в училище го компенсирах с красив почерк. В началото дори, започнах да пиша с лявата, но в онези години учителите ни отучваха от този навик. И все пак съм левичар, а пиша с дясната, хехе. С малко тренировки, ще пиша също толкова добре и с лявата. През годините поизравних двете ръце, но все още клоня повече към левичар отколкото към амбидекстър.

Амбидекстър, най-общо казано, е човек, който владее еднакво и двете си ръце. Твърди се, че и Леонардо Да Винчи е бил амбидекстър.

Това го научих не много отдавна и ако не се лъжа от филм. И като заговорихме за филми… Днес е най-специалния от дванадесетте 21-ви дати в годината и реших, след работа, да свърша нещо не толкова специално, но ключово – да отида на кино. Много жалко, че Луд Живот отдавна не е по кината. От това, което се върти в момента и е сходно по жанр, избрах Любов и други катастрофи. Да, ние хората сме така устроени, че всячески се опитваме да пресъздадем или повторим различни хубави моменти.

Пеперуда

Photo by Face-2-Face

Creative Commons License

Кратки URL адреси:   

2 Коментара по темата

Sis says:

Хората създават спомените или спомените правят хора?
Битието определя съзнанието или съзнанието определя битието?
Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно – само към най-хубавите неща и после реалността като не е толкова хубава… съм разочарована. От друга страна ако не можеш да гледаш назад, не можеш и да вървиш напред, всичко по реда си. Спомените са тези, които ни изграждат като хора, такива, каквито сме, трябва добре да си спомняме откъде сме тръгнали и ако не знаем накъде отиваме, ще стигнем другаде…
Сега си давам сметка, че мен хубавите спомени често ме и натъжават: защото са нещо, което е отминало и няма да се върне… колко хубаво беше, когато…. но сега не е така, нали?
– Върни ми спомените – каза ми един познат, когато го попитах какво да му донеса от поредната си командировка в Търново.
Не ги намерих неговите. Но моите ме посрещнаха. Спогледахме се лукаво и хукнах по калдъръмените улички…

Бля, накара ме да потъна в дълбоки размисли, в които даже и теб те има като участник, ндаа… Ще взема да се разпиша по темата и аз.

Ей, не е лесно! Совите не са това, което са… но трябва да се научиш да ги усещаш.

milito_95 says:

мн яки спомени вие как мислите ааа аз мн харесвам спомените на всеки

Добави коментар

Какво е нужно да знаеш, за да публикуваш успешно своя коментар...

  • Моля, пиши коментарите си на кирилица.
  • Полета Име, Email, Анти-Бот и Коментар са задължителни. (Споко, email-a остава скрит)
  • Ако ще посочваш сайт, нека е твой или просто остави полето празно.
  • Изпиши с цифри верния отговор на Анти-Бот въпроса в съответното поле.
  • Изчакай поне 30 сек. от зареждането на страницата, преди да натиснеш Добави коментар.

Благодаря предварително за включването по темата! При проблеми - ползвай формата за контакт...

Ако коментарът ти е бил изтрит, то ти препоръчвам да прочетеш първо тази тема - And your point is?

30 секунди преди да можеш да добавиш своя коментар...

Добави Facebook коментар