Comments on: 21 Януари 2008 http://blog.caspie.net/2008/01/21/21-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-2008/ Блог на Casper Sun, 22 Jan 2012 15:58:33 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 By: milito_95http://blog.caspie.net/2008/01/21/21-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-2008/comment-page-1/#comment-672 milito_95 Tue, 30 Dec 2008 19:17:40 +0000 http://blog.caspie.net/2008/01/21/21-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-2008/#comment-672 мн яки спомени вие как мислите ааа аз мн харесвам спомените на всеки мн яки спомени вие как мислите ааа аз мн харесвам спомените на всеки

]]> By: Sishttp://blog.caspie.net/2008/01/21/21-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-2008/comment-page-1/#comment-356 Sis Mon, 21 Jan 2008 20:19:14 +0000 http://blog.caspie.net/2008/01/21/21-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-2008/#comment-356 Хората създават спомените или спомените правят хора? Битието определя съзнанието или съзнанието определя битието? Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно - само към най-хубавите неща и после реалността като не е толкова хубава... съм разочарована. От друга страна ако не можеш да гледаш назад, не можеш и да вървиш напред, всичко по реда си. Спомените са тези, които ни изграждат като хора, такива, каквито сме, трябва добре да си спомняме откъде сме тръгнали и ако не знаем накъде отиваме, ще стигнем другаде... Сега си давам сметка, че мен хубавите спомени често ме и натъжават: защото са нещо, което е отминало и няма да се върне... колко хубаво беше, когато.... но сега не е така, нали? - Върни ми спомените – каза ми един познат, когато го попитах какво да му донеса от поредната си командировка в Търново. Не ги намерих неговите. Но моите ме посрещнаха. Спогледахме се лукаво и хукнах по калдъръмените улички... Бля, накара ме да потъна в дълбоки размисли, в които даже и теб те има като участник, ндаа... Ще взема да се разпиша по темата и аз. Ей, не е лесно! Совите не са това, което са... но трябва да се научиш да ги усещаш. Хората създават спомените или спомените правят хора?
Битието определя съзнанието или съзнанието определя битието?
Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно – само към най-хубавите неща и после реалността като не е толкова хубава… съм разочарована. От друга страна ако не можеш да гледаш назад, не можеш и да вървиш напред, всичко по реда си. Спомените са тези, които ни изграждат като хора, такива, каквито сме, трябва добре да си спомняме откъде сме тръгнали и ако не знаем накъде отиваме, ще стигнем другаде…
Сега си давам сметка, че мен хубавите спомени често ме и натъжават: защото са нещо, което е отминало и няма да се върне… колко хубаво беше, когато…. но сега не е така, нали?
- Върни ми спомените – каза ми един познат, когато го попитах какво да му донеса от поредната си командировка в Търново.
Не ги намерих неговите. Но моите ме посрещнаха. Спогледахме се лукаво и хукнах по калдъръмените улички…

Бля, накара ме да потъна в дълбоки размисли, в които даже и теб те има като участник, ндаа… Ще взема да се разпиша по темата и аз.

Ей, не е лесно! Совите не са това, което са… но трябва да се научиш да ги усещаш.

]]>