Elevation 2011 – успех или провал от Casper

06.07.20110 Коментара

Elevation 2011 частичен успех за едни и тотален провал за други! Фестивалът с голямо Ф, който всички така очаквахме, мина и замина – наполовина… Голямото желание и безсмислената борба на човека срещу природната стихия…

UPDATE – 06.07 – Преди минути ми се обадиха от щаба на организаторите и уточнихме детайлите по възстановяването на сумата от двудневните билети, които си бяхме закупили. Любезно ми обещаха, че идната седмица ще ги получа по банков път. Бях изпратил всичко, което имах – билети, елева, касови бележки и банкови извлечения по пощата на 30.06. По телефона се опитах да ги окуража, пожелах им успех и повече късмет догодина. Определено ще съм на линия за Elevation 2012

UPDATE22.07 – Половината от сумата за билетите и тази от елевата се появиха в банковата ми сметка.

Петък го взехме почивен, защото предусещахме мащаба на трафика, който щеше да се изсипе през Предела към Банско и Разлог същия следобед. Още от сутринта Слънцето пържеше сякаш мислеше, че отиваме по-скоро на плаж отколкото на концерт… Ранно ставане, ранно тръгване и първа възможност да усетим как е по новата магистрала – Люлин. Гладък асфалт, нови тунели и хубава природа – това ни заобикаляше и някак си допълнително повдигаше настроението. Бях изпълнен с вълнение и дори не усетих, че имам нужда от кафе, което обикновено пия по това време, а за закуска ми беше доста рано. Лесно можеше да се отгатне кои от заобикалящите ни коли отиваха на Elevation – палатки, чадъри и много весели хора се виждаха във всяка трета кола. Пътуването мина бързо и неусетно и ето, наближавайки зоната, видяхме, че добрата организация започваше още от главния път. Полицейски КПП-та се грижеха за разпределянето на стотиците преминаващи автомобили, мотори, бусове, автобуси и камиони.

Като за начало объркахме хотела, но пък намерих няколко свободни секунди да направя 2-3 бързи кадъра на огромната сцена, която се извисяваше правейки сериозна конкуренция на тополите в далечината. Беше около обяд и побързахме да открием правилните “3 планини” и да се настаним, така че да ни остане време за един кратък обяд преди голямото начало. Жената от рецепцията любезно ни поведе и ни отвори вратата към стая… голяма и луксозна стая… Още щом пристъпих, краката ми потънаха в много мек мокет, в който за момент си помислих, че ми се иска да се отъркалям…

Тридесет и два инчовата (32″) Toshiba и огромното френско легло с нов висококачествен матрак ме оставиха на място за няколко секунди, замисляйки се откога не съм бил на толкова приятно място. Банята не отстъпваше на останалия лукс и вече знаех, че каквото и да стане на Elevation, почивката през останалото време ще е пълноценна.

Обичам, когато съм някъде, да имам ресторант, пицария или поне нещо като бирария под ръка. Така беше и този път. Трябваше да се подкрепим преди цялото това трамбоване на широката сто декара поляна. Ресторантът на хотела се оказа отличния избор. Храната беше вкусна и ако можех щях да замезвам с онези пикантни флейки и да пийвам от онази наливна биричка с часове! Уви, нямаше време за това, защото Stereo MCs бяха изтеглени доста напред в лайнъпа и въпреки, че щях да ги гледам за трети път, нямах търпение да ги видя отново…

Хотелският комплекс беше на 1.3 км от входа на Elevation. Удобно! След минути вече бяхме стигнали разклона, преминахме полицейския пост и зацепихме директно през ливадата – по черният път, по който колите бавно се източваха към паркинга. О да, отново се прецакахме – от страната на къмпинга и паркингите нямаше вход. Той беше един, централен и щеше да се наложи да се включим отново в главния път и да повървим още 4-5 минути. No big deal!

Стабилната опашка на касите беше много близо до това да ми развали настроението, но се досетих, че е по-вероятно хората да чакат за билети (с които се сдобихме по-рано на рецепцията на хотела) и се насочихме директно към входа. Билети, проверка, гривни… чакай малко… Така и не разбрах от какъв зор ги режеха тези гривни?! В крайна сметка, колкото гривни са раздадени – толкова души ще влязат. Нали? Трябваше да обгорим със запалка отрязаните краища, защото започваха леко по леко да се разбридват…

Някъде по това време дочухме, че всичко на територията на фестивала се купува със специална валута – елева или така наречените ваучери (токени). Въздъхнах тежко, защото знаех, че от тази опашка спасение нямаше. Все пак имахме избор: да се върнем и да обменим лева в елева на касите или да изчакаме още половин час и да си ги закупим от трите вътрешни щанда. Излизането ми се стори по-рискования избор и след поне 20-тина минути вече разполагах с прилична сума от шарените, едностранно напечатани банкноти.

Определено имаше промяна в лайнъпа, което ни даде възможност да почакаме на поредната опашка за бира (наливен Хайнекен – 3 елева) и вода (малка – 2 елева). Друго едва ли бихте консумирали на тази лятна температура и по това време на деня. Срещнахме още приятели, набихме се почти до оградата и дори хванахме малко от Tri O Five и Остава преди едно от големите имена – Stereo MCs.

За Rob B и компания това е поредното страхотно изживяване в България, както самият фронт мен казва в едно от телевизионните интервюта. За нас също! Всички пееха и дивееха под добре познатите тракове на групата. Дори след края на сета им, из цялата фестивална площ се чуваше същото това “Ай, ай, аай”, с което всеки път публиката има навика да ги изкарва по няколко пъти на бис. Е, този път нямаше бонуси за хората срещу сцената, но пак се изкефихме максимално.

След титани от кралството имахме силна нужда да се отлепим от оградата и да по глътка свеж въздух и от този така вкусен наливен Хайнекен, който все не стига ей! Опашки, хехе! Бирата се точеше бавно и на няколко пъти обмислях да си взема нещо по-твърдо, но тези мисли потънаха някъде из между смесените звуци на техно и хип-хоп сцените… Пичовете на най-малката сцена имаха отлична идея как да си докарат голяма част от тълпата и вместо да се набием в мелето пред Morcheeba, решихме да пийнем по едно-две, а защо да не тестваме и кетъринга – картофки, пица, кебапчета със зеле или хот-дог. Организацията при храната беше желязна, много персонал, много предварително подготвено хапване и почти никакви опашки. Cool!

Докато хапвахме по-встрани имахме възможност да разгледаме и различните развлечения извън официалната програма, които Elevation 2011 предлагаше. Белите стени до нас очакваха своите талантливи улични художници. Цветни спрейове и хора с въображение… Трябваше да намина по-късно и да снимам творбите им. Забравих. Скокове с бънджи, пара и мотопланеризъм, мини скейт парк, търговска и промо зона и дори терен за пейнтбол (от другата страна на главния път) бяха част от екстрите във или около фестивалната зона. Много хора се възползваха и вярвам, че са останали доволни.

И тук е ред на специалните ми адмирации към хората от Пяна парти София, които за кратко спретнаха много як купон. В началото беше кротко, докато първите няколко смелчаци не се метнаха в дълбоката и пухкава пяна. Останалото е история, хехе. Чудя се, какво ли би се получило, ако се направи нещо такова в апартамент?

Не разбрах дали Morcheeba успяха да елиминират неудобството на прекалено голямата фен зона, приканвайки хората да навлязат и изгонвайки публично “хората в оранжево” (охраната), но наближаваше време за следващите хедлайнъри – Hurts – се преместихме по-близо, та ако не хванем някоя от белите рози, поне да ги видим тези костюмирани и зализани пичове. Между другото, мотаейки се в зоната, вдясно от основната сцена случихме и на може би най-читавия бар. Хората наливаха бирата предварително, а не чак при поръчка и всичко ставаше значително по-бързо. Браво, умен ход! Тогава разбрахме, че времето в планината не прощава и заедно със залеза на Слънцето, идваше и хладната вечер – сещате се след цял ден на припек, колко по-студено му става на човек по тениска и къси гащи, пиещ бира. Да, топлите ни дрехи бяха в хотела и трябваше да се промушим надълбоко в тълпата за да може да устоим на нощните ниски температури.

Hurts ни се сториха доста лежерни и завъртяхме през техно сцената (малко ми бяха биричките за там), отново към малката хип-хоп сцена където DJ и MC бяха притеглили солидна тълпа. Познати парчета и яка навалица, хората прииждаха, пееха и танцуваха. Беше най-весело в тази част на Elevation, защото имаше и beatbox изпълнение, което определено се хареса на всички в района. Лошо беше единствено самото разположение на малката сцена, защото беше точно срещу техното и в по-голямата част от времето музиката се смесваше. Трябвало е да я дръпнат малко по-надолу… Карай, в крайна сметка готините хора си се забавляваха.

Така и не се върнахме за Parov Stelar Band, за които чувам само добри отзиви. Доста добре ги чувахме и по обратния път към хотела, който беше на около 1.3 км от Elevation. Беше нощ, а обратният път приличаше на улица в морски курорт – хапване, пийване, хора вляво, хора в дясно, музика. Различните превозни средства си проправяха път през тази нова, временна пешеходна зона. Мелодията от главната сцена ни съпроводи до хотела и тъй като бяхме на крак от рано сутринта, пропуснахме едното последно в ресторанта преди лягане, защото бяхме там най-вече заради втория фестивален ден и трябваше да съберем сили…

На 25.06 станахме отпочинали и заредени, направихме един обилен brunch (точно така, breakfast+lunch), готвейки се за още по-силен втори ден. Продължението го знаете… Новините бяха много обезпокоителни. Още към 14:00 започваше да се говори за силен вятър и преждевременния край на Elevation. Кафето на хотела беше пълно с хора, които се очакваха новини за фестивала. Не можех да повярвам, не ме свърташе и тръгнахме директно към входа. Излезли под открито небе, бързо започнахме да разбираме, че времето днес беше коренно различно. Вятърът жулеше. Беше от този, на който спокойно можеш да се облегнеш… от този, който на моменти почти не ти позволяваше да вървиш. През целият този един километър се разминавахме с тъжните лица на разочаровани хора, всички вървящи в обратна посока. Потокът на колите се беше обърнал на 180 градуса все едно цял Разлог и Банско се евакуираха едновременно… Усещах, че няма да го бъде и усмивката ми съвсем изчезна виждайки, че изобщо няма да стигнем там, за където се бяхме запътили – беше празно сякаш се бяхме събудили не днес, а на следващия ден. Жалко, наистина…

В неделя напуснахме това красиво кътче още по обед, за да избегнем по-голямата част от лудницата към София. Вятърът още не беше утихнал. Не утихна и докато се прибрахме…

Elevation 2011 без Jamiroquai и без Ден 2 с Dog Eat Dog, Delinquent Habits, Cypress Hill и 30 Seconds To Mars (eee, Jared… бива ли така, хехе) щеше да донесе големи главоболия на организаторите. Така и стана. Побеснелите фенове заляха фейсбуци, туитъри и форуми с нападки към хората зад фестивала, чийто късмет просто им беше изневерил. Упреците включваха и най-дребните неща, които със сигурност нямаше да бъдат споменати при едно нормално протичане на събитие с такъв мащаб…

Хора… колкото и да бяха укрепили сцени и палатки, пак нямаше да се присъства на тази гола поляна в този вятър. Резервен вариант на такъв фестивал? Това не са съоръжения, които биха могли да се построят в рамките на няколко часа. Да не забравяме и сериозните изисквания от страна на участващите групи. Много може да се спори и да се коментира по тези въпроси, но не мисля да си губя времето с това. Организаторите ще връщат пари. Най-потърпевшите са тези, които дойдоха само за втория ден, защото първия беше супер и това може да го видите и сами от хилядите качени снимки из нета…

Все пак, това си беше едно добро приключение и аз за себе си се радвам, че бях част от него. Надявам се тазгодишният лош късмет да е единичен случай и Elevation 2012 да надмине всички очаквания. Да не забравяме, че всички групи, които не видяхме, ще се върнат в България при първа възможност. Много ми харесаха интервютата, дадоха нови надежди за скорошни срещи с любимците ни, хехе! Оставям тази тема с отворен край за коментари и допълнения…

Всичкото видео от мен е тук. Всичките снимки… може и да ги кача някой ден, някъде.

Кратки URL адреси:   

Добави коментар

Какво е нужно да знаеш, за да публикуваш успешно своя коментар...

  • Моля, пиши коментарите си на кирилица.
  • Полета Име, Email, Анти-Бот и Коментар са задължителни. (Споко, email-a остава скрит)
  • Ако ще посочваш сайт, нека е твой или просто остави полето празно.
  • Изпиши с цифри верния отговор на Анти-Бот въпроса в съответното поле.
  • Изчакай поне 30 сек. от зареждането на страницата, преди да натиснеш Добави коментар.

Благодаря предварително за включването по темата! При проблеми - ползвай формата за контакт...

Ако коментарът ти е бил изтрит, то ти препоръчвам да прочетеш първо тази тема - And your point is?

30 секунди преди да можеш да добавиш своя коментар...

Добави Facebook коментар