Sony Ericsson W580i

Изминаха повече от 4 години от последния път когато си купих gsm. Все още верния ми Siemens C65 продължава да ми служи, но реших да се обзаведа с нещо ново и лъскаво. Далеч не съм от хората, които хвърлят луди пари за телефони, тъй като не си падам много телефонист, но все пак се ориентирах на модел, който щеше ми струва цифра около тази, която дадох преди 4 години за Сименса.

Първоначално си харесах LG KE970 Shine. Много стилно телефонче - слайдър с метално покритие и т.н. екстри, но установените проблеми в софтуера ме накараха да се замисля дали си заслужава да рискувам. Досещате се какъв pain in the ass могат да се окажат софтуерните грешки…

И така, съвсем случайно попаднах и останах доволен от възможностите на Sony Ericsson W580i. Не му мислих много, защото всички вкъщи имат gsm-и от същата марка и никой досега не се е оплакал и не е имал проблеми. В крайна сметка от събота насам се радвам на новото си бижу, хехе.

Пълен текст »

Добре ли шофират жените?

Всеки ден поне по 2 часа ми минават в кола - отиването до и връщането от работното място в София - досетихте се. Докато се возим с Мастър Пи, се разминаваме с все повече дами шофьори. На мен не ми пука особено за пола на водачите на МПС. Аз не съм шофьор, нямам шофьорска книжка, а и не бързам да си вадя. Повече ми допада навигаторския пост. Возя си се и си ми е много добре - мога да си се разсейвам, да си пийвам, секс ако искам мога да правя… Все неща, които не са препоръчителни за човека зад волана. (Още се чудя, как ми се падна “Нов автомобил” от Новогодишната баница с късмети?!)

И така, като страничен наблюдател се забавлявам, коментирайки другите шофьори. Темата за жените шофьори винаги е била интересна и е пораждала много спорове. Вие как мислите? Справят ли се добре дамите на пътя? Какви са вашите наблюдения?

За мен те се справят много добре, трудно бих определил кои са по-добри - мъжете или жените - но винаги има едно НО. Голяма част обръщат малко внимание на огледалата и използването на мигачите при различните маневри. Трудно ми е да кажа, колко пъти са ни запушвали и колко пъти добрата реакция на шофьора ни е измъквала от вероятно ПТП, но не са никак малко…

Зона 51 - Отговорът

Вчера си купих нова книжка от МОЛ-а на Стамболийски, с която ще се приспивам в малките часове. Става въпрос за втората книга от поредицата на Робърт Дохърти - ЗОНА 51. Спомням си, че преди няколко години бях чел първите 3 от общо 9-те книги в поредицата. Жанрът е фантастика и съм решил този път да ги мина всичките.

ЗОНА 51 е най-строго засекретеното място в Америка, но е само парченце от мозайката, която се простира от египетските пирамиди до мистериозното лице на Марс… Частица от един план, чието начало е било заложено преди повече от 5000 години. И ето че сега създателите на този план се връщат обратно.

Харесва ми защото, освен че е фантастика, са намесени и всички по-известни чудеса на Земята, като Египетските пирамиди, Китайската стена, Великденските острови, Стоунхендж и т.н. От първите три книги, които съм чел си спомням доста малко, но самия спомен събужда интереса ми. Препоръчвам поредицата на всички фенове на жанра.

Пълен текст »

Сън и работа

Преди да драсна по темата отидох да си взема едно Пепси, че да се свестя малко. Да си кажа сега две три думи за съня и работата или по-точни за съня по време на работа…
Четох някъде, преди време, че да си поспиваш по половин час през работно време било полезно и дори подобрявало способността да помним поне с 15%. Това според поредните научни изследвания правени из разни университети в Щатите. Даже много компании били разрешили и са създадени условия за служителите, за да могат да си дремнат по някое време на работния ден.

тук на самоснимачка симулирам как спя върху клавиатурата

Мисля си, че ако човек разполага с достатъчно време за сън и почивка няма да има проблем и няма да му се налага да се бори с прозявките в офиса. Но ако и вие сте като мен, на принципа: късно лягане + ранно ставане, не е толкова лесно. В последно време около 16:00 почти изключвам, доспива ми се жестоко. Поне в този момент със сигурност знам колко е часа, без да гледам часовника. Кафе в общи линии не пия и сутрин, когато се будим за работа в 8:00. Предпочитам Кока-Кола или Пепси, заради по приятния вкус, пия и от двете по много, а и без друго не си падам много по топлите напитки (оставям ги да изстинат).

Учените казват, че съня засилва умствените способности и все пак не съм убеден, че е много коректно да се спи в работно време. Една такава кратка дрямка ще ме разсее максимално и деня е обречен… Нека погледнем на темата малко по-общо и да не я свързваме само с работа. Ще ми е интересно да споделите как вие се борите със Сънчо, когато обстоятелствата са такива, че просто не трябва да заспивате.

Трафик

Готино е да си с автомобил и да си се возиш, но на каква цена? Днес за пореден път бяха затворили околовръстното и в София сутринта беше трагично. Два часа да пътуваш до работното място… За тези два часа се сещате колко километри могат да се изминат извън столицата, половината път до морето например. Е ние тази сутрин изминахме едва 13-14 километра за същото време - нов рекорд. На мен лично не ми пречи, кола, музичка, а нали и не шофирам аз… Обаче, като гледам, на водачите никак не им е лесно. Всички са изнервени и нищо чудно че на ден се регистрират по 200-300 ПТП само в София…

Надявам се, че новия-стар кмет ще оправдае гласуваното му доверие и ще се изготвят бъдещи програми или планове за оптимизиране на трафика. Да имахме едно прилично метро с поне 2-3 ръкава. А и тези двете нови метростанции не трябваше ли одавна да са завършени и в действие? Нямам представа. Ще предположа, че като става бавно, става качествено. “Бързата работа - срам за майстора”, нали. Проблемът е отчасти и в строителството. Всеки ден изникват нови жилищни блокчета и кооперациики. Добре де, тия хора защо не ги проектират и строят с подземни гаражи? Някои го правят, да, но какъв процент са те от всички. Щеше да е практично и нямаше да виждаме повечето от автомобилите, които в момента спират къде ли не. Въобще не искам да се замислям, какво ще стане ако падне сериозен сняг.

Пълен текст »