DJ Marky

MC Stamina

И така цялата нощ… Прибрахме се в събота сутринта, културно, с градския транспорт (и бира). Спахме до 12:00 с идеята към 13:00 да тръгнем към Вършец, за да продължим празника, подобаващо с after party. Е стигнахме към 17:00 … Хора, спрете да си ги купувате тези автомобили, че в събота не можем да излезем час и половина от София.

Вечерта бяхме доста по-кротки. А не бе… Цял ден ми пищяха ушите от Бразилската нощ, та едвам си чувах телефона. Хапване, пийване, музичка, иху-аху, почивка и айде обратно по къщите, хехе.

Та така…

Приех поканата на мои много близки приятели, да посрещнем 2008 година заедно на една голяма вила на Вършец и определено не сгреших в избора си. Не ми трябваше голямо убеждаване, за да се съглася, тъй като сме правили много партита заедно и всяко едно е било супер и на ниво – музика, пийване, компания, всичко. Получи се поредното перфектно парти, а ето ги и виновниците…

Оказа се, че сме се снимали като за световно – 1.5GB в снимки. Доволен съм. Но да се върнем малко по-назад…

На 30 декември 2007 започнах да стягам леко по леко багажа за купона на Вършец. Другите бяха там от предния ден, аз си починах след банкета на 28-ми. В квартала беше настанала някаква предпразнична анархия. Всички се бяха засилили да пазаруват точно като мен – в последния момент. Е групата свършиха работата във Враца и аз просто се набутах в Рамстора, за да заредя с още пийване. По-добре да остане отколкото на връх Нова година да останем на сухо…

Денят премина неусетно и 16:45 вече бях на автобуса за Враца. Тъпото беше, че не бях пътувал по този маршрут и вместо както обикновено да си спинкам по време на път, седях и внимавах да не си изпусна гарата, че иначе щяха да ме прибират от Лом или от Видин. В крайна сметка всичко беше наред и след още половин час пристигнахме в бърлогата.

Частта с готвене, сервиране, големи маси, вечери, не ми допадна много, но това не беше фатално. Явно бях прекалено надъхан за купонясване и си представях, как когато пристигна ще вляза директно в някаква неописуема лудница. След още малко време музиката се засили, хората започнаха да си сипват и да си пийват. Дойдохме си на думата! Тогава си помислих: Ей, така ще се разбием тая нощ, че утре на 31-ви ще си седим на масата, ще гледаме стерео и ще се мъчим цялата нощ на по чашка вино…

Да бе да! Качественият алкохол си каза думата – дори да пийнеш повечко, няма проблем. А и условно се бяхме разделили на 3 групи – пиещите водки, пиещите ракии и пиещите уиски. Културно, защото ако се меша се сещате за последствията. Аз не съм ракиено-салатен тип, водката не ме изкуши – знаех, че ако пия ще ми тежи главата на сутринта и затова бях в третата група с Tullamore Dew, Bushmills и Johnnie Walker (Red Label) – ммм.

Yango, като основното действащо лице зад пулта ни поднесе сериозна порция jungle. Някои от вас сигурно ще се сетят за Yango от летния Open-Air Drum n Bass фестивал в Мало Бучино, който се проведе от 6 до 8 юли 2007 година. Или ако сте били на 21 декември 2007 в Black Box, не може да сте пропуснали и лудницата в downstage-a, където пускаха Yango и Sidereal. Ако някой има снимки от тогава, да праща.

Поизморихме се от танци, пък и алкохола си казваше думата. Към 3:00-4:00 сутринта повечето се отправиха към леглата, та с Yango пийнахме по една мента със спрайт като за финал, закусихме и, както с казва, затворихме кръчмата. Никак не ми се лягаше, но решихме да си починем за предстоящата нощ. Толкова по първата (втора за останалите) вечер. Ако някой от участниците иска да добави нещо по-покантно, хехе, коментарите са отворени.

Малко пауза преди да преминем напред, че е малко натоварено… Stand by…

Подобни публикации:

1. Купон в Рибарица