Green Day – Биография ^{от Casper}

Формиране на GD и начални години (1987-1993)

През 1987 година, приятелите от детството Billie Joe Armstrong и Mike Dirnt (и двамата тогава 14 годишни), формират група от двама души под името Sweet Children. Първата им изява е на 17 октомври 1987 в Rod’s Hickory Pit в Vallejo, Калифорния, където пък работи майката на Billie Joe. Към края на 1989, Billie Joe заедно с Mike Dirnt и John Kiffmeyer (познат още като Al Sobrante) формират Green Day, като според слуховете името на групата идва от привързаността и към марихуаната. Първата изява на Green Day била в двора на Contra Costa College, колеж в San Pablo, Калифорния, където Al Sobrante бил записан.

Малко след това, Larry Livermore – собственик на Lookout! Records, отива на едно от шоутата им. Green Day, казал той, направили шоу, като „Бийтълс на Shea Stadium“. Livermore присъединява групата към Lookout! и в края на 1989 се появява на бял свят първото им EP, 1000 Hours, последвано от първото им LP, 39/Smooth през 1990.
Същата година, Green Day, записват още две EP-та: Slappy и Sweet Children.

През 1991, Lookout! издава 1,039/Smoothed Out Slappy Hours, компилация от 39/Smooth, Slappy и 1,000 Hours, като това се счита за първия им официален албум. Към края на 1990, малко след първото им национално турне, Al Sobrante се мести заради колежа и барабаниста на Lookouts, Tre Cool, се присъединява временно към групата. Когато, обаче става ясно, че Sobrante няма планове за връщане, той става постоянен член на Green Day.

Групата е по турнета през по-голямата част на 1992 и 1993. От вторият им пълен албум, Kerplunk!, са продадени над 50,000 копия само в Щатите, което се е смятало за голямо постижение по онова време на пънк сцената.

Големият пробив (1994-1996)

Успехът на Kerplunk! на ъндърграунд сцената довел до интерес от различни звукозаписни компании и Green Day напускат Lookout! Records. След като привличат интереса на продуцента Rob Cavallo, те подписват с Reprise Records. Това довежда до разочароването на много пънк фенове, които смятат, че групата се е продала за пари. Рефлектирайки на този период, Billie Joe, казва пред списание SPIN, през 1999: „Не можех да се върна на пънк сцената, независимо дали претърпяхме най-големия успех или най-големия провал… Единственото, което можах да направя, беше да продължа напред“. Green Day се отдават на работа и записват първия си албум за лейбъла – Dookie.

Издаден в началото на февруари 1994 и записан за има-няма 3 седмици, Dookie се превръща в огромна комерсиална сензация, подпомогнат и от MTV, чрез излъчването на парчета от албума, като: „Longview“, „Basket Case“ и „When I Come Around“. Всяко едно от тях заема 1-во място в чартовете за модерен рок.

Същата година те взимат участие в национално турне, като подгряваща група на Pansy Division. Green Day се включват също и в фестивала Lollapalooza, както и в Woodstock 1994, където започват известния бой с кал. По време на изпълнението им на Woodstock 1994, басиста Mike Dirnt, е помислен за един от феновете, качили се на сцената, от гард, който го удря и той губи 2-3 зъба. Woodstock им помага да добият допълнителна популярност и албума им придобива диамантен статус. През 1995, Dookie печели Грами за най-добър алтернативен албум и групата е номинирана за 9 MTV музикални награди, включително и за Видео на годината.

През 1995, издават нов сингъл към саундтрака на Angus, озаглавен „J.A.R.“, който се изкачва до номер 1 в чарта за модерен рок. Последван е от новия им албум Insomniac, който излиза в края на 1995. Insomniac звучи доста по тежко от мелодичния Dookie и използва част от творба на Winston Smith, озаглавена „Бог ми каза да те одера жив“, за обложка.

Сингли включени в Insomniac са „Geek Stink Breath“, двойния сингъл и радио фаворит „Brain Stew/Jaded“, „Walking Contradiction“ и „Stuck With Me“. Друго едно от парчетата в албума, „86“, е посветено на клуб Gilman Street, където Green Day не са допуснати понеже „били станали много комерсиални“. Въпреки че, Insomniac не постига успеха на Dookie, от него са продадени над 7 милиона копия само в САЩ. С Insomniac групата е номинирана в много категории на American Music Awards през 1996, и клипа на „Walking Contradiction“ е номиниран за Най-добро видео на раздаването на Grammy, като добавка към номинацията за Най-добри специални ефекти на MTV Video Music Awards. След това Green Day отказват европейскито си турне поради изтощение.

nimrod. и Warning: (1997-2002)

След като си взимат почивка през 1996, Green Day започват работа по следващия си албум. Заедно с продуцента Rob Cavallo, те решават, че албума трябва да е различен от предишните. Резултатът е nimrod. едно експериментално отклонение от досегашното поп-пънк звучене на бандата. Излиза на бял свят през октомври 1997 и влиза в класациите директно под номер 10, благодарение на „Good Riddance (Time of Your Life)“, акустичната балада, която Billie Joe за малко да не включи в албума, поради страха от това, че парчето е доста различно като звучене от досегашния стил на групата. Клипа на песента печели MTV Video Award за Най-добро алтернативно видео, изобразяващ хора, които претърпяват съществени промени в живота си, докато Billie Joe свири на акустичната си китара. След nimrod. групата си взима две годишна почивка, с цел да се отдръпнат от светлините на прожекторите и да обърнат повече внимание на семействата си.

През 2000 година, Green Day издават Warning:, който е стъпка напред в представения от групата стил в nimrod. Въпреки че, в албума влизат хитови парчета като „Minority“ и „Warning“, албума далеч не достига двойно-платинения статус на предишните им албуми. Стига се до заключение, че бандата губи връзка с предишното си звучене през 90-те, което води до понижаване на популярността на групата.

Въпреки това, 2001 се оказва много успешна за Green Day. На Калифорнийските Музикални Награди, те печелят всичките 8 награди за които са номинирани. За най-добър албум, пънк-рок албум, група, мъжки вокали, басист, барабанист, автор на песни и артист.

Следва издаването на International Superhits! и Shenanigans, като първия от които става платинен в Щатите. По-късно групата е на Pop Disaster Tour с Blink 182, което им помага в съживяването на позатихналата си популярност. След турнето, Green Day отново се оттеглят в почивка, с цел отделяне на повече време за семействата си.

American Idiot и обновената популярност (2003-до днес)

През лятото на 2003, Green Day влизат в студиото и записват нов материал за бъдещият им албум Cigarettes and Valentines. След подготовката и записването на 20 парчета, записите им са откраднати от студиото. Силно разстроени, музикантите решават да не се опитват да възпроизведат наново изгубения албум, обявявайки че следващия ще е дори по-добър. В същата година, те си сътрудничат с Iggy Pop, в две парчета от неговия албум – Skull Ring.

American Idiot е резултата от последвалата работа на групата. Албумът дебютира директно на номер 1 в чартовете, подкрепен от успеха на първия сингъл към албума „American Idiot“. Същият този албум печели грами през 2005 за Най-добра Рок Група. Green Day печелят и 7 от 8-те си номинации на MTV Music Awards през 2005 година, включително наградата за Избор на зрителя.

Отново през 2005, бандата организира турне с 150 дати, което е най-голямото турне в кариерата им. Посещават Япония, Австралия, Южна Америка и Англия, където събират на 130 000 души публика за два дни – една от най-големите публики събирали се на рок концерт.

По време на същото турне, те заснемат двата концерта в Milton Keynes National Bowl в Англия и това е гласувано за „Най-добро шоу на Земята“ от списание Kerrang! Записите са издадени на CD и DVD и освен American Idiot, включват и парчета от предишните им албуми с изключение на първите два. Финалните концерти от турнето им са в Сидни и Мелбърн, Австралия на 14 и 17 декември, а на 10 януари 2006 групата е отличена с People’s Choice Award за любима група.

През 2006, Green Day печелят и Grammy за Песен на Годината за „Boulevard of Broken Dreams“, което прекарва 16 седмици на върха на чартовете за модерен рок. През септември заедно с U2 и продуцента Rick Rubin, правят кавър и клип към него на „The Saints Are Coming“ на The Skids. Парчето е в полза на организацията Music Rising, набираща средства във връзка с загубите на музикални инструменти от урагана Katrina и отбелязването на една година от опустошителното действие на Katrina.

През декември 2006, Green Day и NRDC отварят съвместно сайт, посветен на зависимостта на Америка от нефта.

На 23 май 2007 групата изпълнява кавър на „Working Class Hero“ на Джон Ленън в 6-тия сезон на American Idol.

Следващ албум можем да очакваме през 2008 година. 🙂

Green Day656Green Day, биография, музика