21 Януари 2009 ^{от Casper}

Какъв ден само! Преди 8 години на същия този прекрасен ден, се случи нещо, което промени живота ми завинаги. Точно по тази причина тук има толкова неща, свързани с 21 и вероятно само и единствено  аз си ги разбирам. Всичко случило се през тези 8 години ми доказа, че чувството, което открих е силно и  непреходно.

И днес, като всеки друг 21-ви е един необикновен ден. Започна много енергично, още през нощта на 20-ти срещу 21-ви, на откритата пързалка на езерото Ариана. Първите часове на дългоочаквания ден ги прекарах на леда. Изхабих достатъчно енергия, породена от насъбралото се в мен неспокойствие и си легнах след 4:00 с идеята да имам вид на отпочинал през деня. Заспах и засънувах… Сънувам го често този сън… с едни и същи герои. Понякога е весело, а понякога не чак толкова, но и в двата случая се будя усмихнат и зареден, защото съм сънувал. Забравям сънищата си още със събуждането, но тези не. И естествено се успах за работа, скромно – само с 1 час… Бързане, бачкане, бързане…

Всичко се промени след като в ранния следобед чух познат телефонен звън и гласа на човека, когото през изминалите няколко месеца очаквах да видя с огромно нетърпение. Следващите няколко часа бях една широка усмивка и сияещ поглед, хехе. Рали, благодаря ти, че намери време и желание да бъдеш с мен точно на този ден!

Ред е на една любима песничка, от онези топли и безгрижни дни, когато Радио Витоша още правеха яки партита и единственото, което имаше значение бяхме аз и ти…

217421, празник