Съботна Киновечер ^{от Casper}

Събота вечер, когато всеки подгрява за някоя дискотека, аз съм вкъщи. Идеята да си направим малка киновечер в моята стая ми се стори много примамлива, вече бяхме ходили на дискотека предишния път и сега трябваше да бъде малко по-различно. Приех с открит ентусиазъм и се захванах с подготовката на няколко филма – предимно наскоро излезли и по вкуса ми, разтоварващи комедии. Междувременно се изстрелях до близкото Фантастико, защото времето напредваше, а и сами се досещате, че домашно кино без пуканки, Зрънчо, чипс, солети, нещо сладичко и нещо освежаващо за пийване не се прави. Традициите са за да се спазват…

Photo by _nickd

Около мен всичко беше готово за една страхотна вечер, а аз самият стоях неспокоен в очакване на моята гостенка-любимка, хихи… Кратък момент за размисъл и ето, тя се появи сияеща както винаги. Настаних я удобно така, че да мога да й се любувам, докато й помогна с прехвърлянето на малко снимки на CD-та. Усмивката й ме галеше, като мека и топла, страстна целувка, оставяйки ме с блуждаещ поглед, здраво заключен назад във времето…

Разговорът вървеше. В едни моменти говорех без да мога да спра, докато в други търсех думите дълбоко в главата си, притеснен като ученик на първа среща с момиче. Познавам я от толкова време, но и сега усещам, че все още успява да разбърка емоциите ми като с магическа пръчка… * тин-тин *. Разбирам, че отдавна не съм бил себе си, до такава степен и изпадам в състояние, при което човек се чувства наистина добре в кожата си…

Пускам малко тонизираща музика (liquid funk), защото усещам как само присъствието ми я успокоява и унася, а все пак сме заедно за да изгледаме един-два филма. – Винаги така ми действаш, дори когато те чуя по телефона. – ми казва тя. Знам го, но тази нейна откровеност ме зарадва допълнително. В очите й виждам нуждата да се откъсне от натовареното ежедневие и желанието да избяга поне за мъничко от отново претоварения график. Скришно се надявам аз да съм спасението…

WinAmp-а не спира да бълва от любимите ми тракове, когато осъзнавам, че филма всъщност сме ние. Ние продуцираме, ние режисираме, ние играем главните роли… с разликата, че всичко е истинско. 8-ми сезон, 2926-ти епизод…

Последвалата силна прегръдка продължава няколко часа, а после изпращайки я с отнесен поглед разбирам, че единственото, което ми остава са неспособността да заспя, удавен в емоция, меката възглавница, ухаеща на нея и спомена за Розовите Фламингота…

Лични42221, киновечер, незабравимо, продължение, събота