21 Юли 2009 от Casper
Седя си в полумрачната стая на чаша Финландия, която отлежава вече половин година във фризера и опитвам да си спомня всичко, което се канех да напиша тази вечер. Пак съм „изгубен в превода“ и отчаяно се опитвам с усмивка, да си пробия път през спомени и настоящи емоции… Продължавам да си пускам този ремикс, който шернах преди минути във Фейсбука, защото… загубата не е никак приятно усещане, но за това ще говорим в един следващ момент… Така че, не изкривявай усмивката си и попий само положителната емоция от същия този свеж ремикс…
Много по-добре, нали?
Винаги съм усещал, че 21 не е просто число, а си е цяла необикновена дата. Дата, на която се случват чудеса… И за да подкрепя твърдението си, ще те върна цели 40 години назад. Тогава, когато и ти и аз не сме били родени, но мечтите все пак са се сбъдвали. На този ден преди 40 години, на 21 юли 1969 година точно в 2:56 UTC (5:56 часа Българско време), Нийл Армстронг прави първата стъпка, която човек прави върху Лунната повърхност, изричайки думите, които ще се помнят вечно…
That’s one small step for a man, one giant leap for mankind. (Neil Armstrong)
Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството. (Нийл Армстронг)
… но нека го видим!
Страхотно… и съм сигурен, че ако попиташ Нийл за усещането, когато е стъпил за пръв път на Луната, ще ти каже, че никога не е изпитвал нещо подобно… Ако попиташ мен, ще ти кажа, че не е нужно да летиш до друга планета, за да видиш и усетиш това, което е било през цялото време пред теб. Просто отвори очи!